1. Голям е относителният дял (около 70%) на общините, които не са означили на терена границите на поземлените имоти общинска собственост [1].
2. Съвместната работа между общинската администрация, АГКК и фирмите изпълнители на дейностите по кадастъра в повечето случаи е „лошо“, рядко „задоволително“ и по изключение „добро“. Тук трябва да се отбележи, че СГКК почти не участва, а съвместните дейности, ако ги има като такива, са между фирмите и общините. Например, в Столична община, район „Красно село”, е установена добра практика в разяснителната кампания за създаването на КК и КР. Съвместно с фирмата изпълнител са изготвени обяви и разлепени в сградата на общината и на други подходящи места. Районната администрация подпомага фирмата при отразяване на приложената регулация и попълването на кадастралните регистри.
3. Голям процент от общините заявяват, че имат капацитет и възможности да обслужват гражданите с КК и КР, малка част от тях не желаят да се занимават с обслужване с кадастрална информация и считат, че това не е тяхна работа.
4. Болшинството от общините (95%) настояват за осъществяване на двустранен обмен на данни между информационната система на кадастъра и общинската администрация on-line.
5. Всички дейности, свързани с поземлената регистрация, кадастъра и имотния регистър, да са в една институция. Необходимо е представител на общините да участва в контрола на кадастралната карта и кадастралните регистри. Малък е броят на общините, които искат специализираните кадастрални карти да се съхраняват и поддържат от тях (въпросът се отнасяше за АГКК, а не за тях – общините).
6. Повече от половината общини са убедени, че е необходимо да има отделен нормативен акт за определяне границите на поземлените имоти [3]. Единодушно е мнението им за задължителна проверка на точността на линейните обекти в КВС при създаването на КК.
7. Според по-голяма част от общините, неправилно се отразява приложената регулация в КК, което създава проблем при извършване на сделки и при последващо проектиране и строителство в имота.
8. Правилното попълване на КР е от изключително значение за общинската администрация. Констатирано е, че КР се попълват на 50 - 60% (в анкетата няма такъв въпрос и съответно няма отговори за тази статистика).
3.2. Предложения от общините, участващи в
анкетата за подобряване работата при
използване на одобрена КК и КР
В своята дейност е необходимо общините да използват подробна актуална информация от КК и КР и специализираната карта за постигане на качествено обслужване на гражданите и извършване на дейности, свързани с инвестиционното проектиране, строителството и управлението на териториите. За постигането на тези цели е необходимо:
• Специализираната общинските администрации (отдел „Кадастър и регулация“ или отдел „Териториално и селищно устройство“) задължително да разполагат с копие от актуална кадастрална карта, както и от действащия регулационен план. Двата документа да са в числен вид и да позволяват реализирането на овърлей технологии, даващи възможност за издаване на комбинирани скици при издаване на визи за проектиране.
• Безплатен достъп до данните на КК, предоставяне на данни и от специализираната КК, достъп в реално време до данните на АГКК и Агенцията по вписване.
• Промените в КК и КР за общинските имоти да са безплатни за общините (кой ще изработва безплатни проекти за изменение на КККР за общинските имоти, ако се отмени правоспособността на АГКК и СГКК?);
• АГКК да подпомага общините с експертна помощ по геодезия и кадастър, особено в общинските експертни съвети по устройство на територията.
4. АНКЕТА ЗА ПРОУЧВАНЕ МНЕНИЕТО НА
ГРАЖДАНИТЕ
Целта на анкетата е да се проучи мнението на гражданите по въпросите, свързани със създаването и поддържането на КК и КР, касаещи тяхното обслужване.
Представени са 13 въпроса (таблица 3) под формата на анкета, свързани с:
необходимостта от разяснителната кампания при изработване на КК и КР; задълженията на собствениците относно обозначаване границите на поземлените имоти и предоставяне на документи за собственост; връзката на гражданите с правоспособното лице; институционалната отговорност на поземлената собственост; доверието на отразените граници [3] в картата и данните в кадастралния регистър; обслужването с кадастрална информация.
4.1. Резултати от обработката на анкетата с
гражданите
Данните от анкетното проучване са посочени в таблица 3.
Много често явление е, че гражданите не са осведомени за започване на дейностите, свързани с изработването на КК и КР, и не са наясно с правата и задълженията им по време на този процес. Не им е ясно защо се изработва тази карта и защо трябва да означат границите на имотите си. Отнасят се с известно недоверие към точността на границите на ПИ в кадастралната карта и вписаните данни в кадастралните регистри. Много от тях са убедени, че геодезистите умишлено неправилно отразяват границите в КК, за да имат работа. По отношение на обслужването с кадастрална информация се счита, че всички услуги, свързани с поземлени отношения трябва, да бъдат в една институция и издаването на скици към настоящия момент трябва да се извършва и от общините.
5. ОБЩИ ПРОБЛЕМИ
Проведеното социологическо проучване дава възможност да се конкретизират проблемите, съпътстващи процеса на създаване и поддържане на КК и КР.
Основно тези проблеми са свързани със:
• Слабата организация при подготовката и провеждането на разяснителна кампания при откриване на производство по създаване на КК и КР.
• Неангажираност на собствениците на недвижими имоти в процеса на работата поради неосведоменост за техните права и задължения при изработването и процедирането на КК и КР.
• Установяване на фактически грешки в КК.
ГКЗ 3-4 ' 2016
47