В края на 2014 г., реномираното списание GIM публикува нашата визия и добра практика в ефективното управление на територията [5]. Статията „Запознаване със земеделска земя с висока природна стойност“ (Gaining Insight into High Nature Value Farmland) бе свързана с един труден казус за общата земеделска политика на ЕС – проблемът с разбирането и картирането на части от земеделски земи, които съдържат важни за опазване на природната среда елементи и дори ансамбли. Нашата позиция, че ключова предпоставка за правилното идентифициране и впоследствие мониторинг на земеделски земи с висока природна стойност е ясното разграничение между „земно покритие” и „земеползване” и чрез прилагането на референтен слой земно покритие на основата на ISO 1914402 може да се приложи също толкова успешно и за ефективно управление на урбанизираните територии.
На основата на натрупания опит и оперативен капацитет по европейски и национални и европейски научно-приложни проекти, АУРЕ, в съдружие с партниращи организации предложи услуга за държавната администрация и българските общини: сравняване на верността на цифрови карти по отношение на някои аспекти на тематичната и графичната информация – кадастър и карти за възстановена собственост (КВС).
Както бе посочено по-горе, може да се твърди с голяма степен на достоверност, че повечето от основните данни в картите на възстановената собственост (КВС) не са достатъчно точни и грешките могат да бъдат пренесени директно в кадастралните карти и регистрите към тях.
Това поражда:
• Висока степен на риск от възникване на спорове за материално право, особено що се касае до т.нар. контактни зони;
• Невъзможност за интегриране на данните с
наличните за същите имоти данни в имотния регистър, поради невъзможност за свързването им, а оттам – и невъзможност за валидирането на данните за правата върху тези имоти в кадастралния регистър на недвижимите имоти.
Аналогични проблеми ще се породят в бъдеще и при интегрирането на плановете за новообразуваните имоти, регистрите на държавните и общинските недвижими имоти и други географски бази данни и информационни системи.
За да се осигури достоверност на тематичната информация и необходимата степен на съвместимост между данните от кадастъра и от КВС, предлагаме да има една референтна база данни, която да отразява актуалното състояние на територията. Споменатият референтен слой земно покритие може да се създава на основата на спътникови изображения (алтернативно и от самолетни снимки), като се прилага методиката на ООН – Land Cover Classification System и новият световен стандарт – ISO 19144-2 (LCML). В България има осъществена добра практика в тази област, като е извършено и допълнително привързване с възможно най-актуалната национална база териториални данни - чрез интегриране със Система за идентифициране на земеделските парцели (СИЗП, или Land Parcel Identification System - LPIS), която е разработена и се поддържа от Министерство на земеделието и храните.
В тази връзка отново напомняме, че за първи път в Европейския съюз тази методика и нов индустриален стандарт, както и привързване към работещата вече в земеделието „Система за идентифициране на земеделските парцели (СИЗП)”, бяха използвани за създаване на трансграничната база данни между България и Румъния, с финансовата подкрепа на Трансграничната Програма Румъния-България 2007-2013 – т.нар. SmartCover Architecture. Този резултат получи подкрепата на Европейската комисия и е част от
На фигура 5 е представено сравнение между старо и ново определение.
ГКЗ 3-4 ' 2016
35