30
съвпада с кръстовете) и съдържанието му (липсва растителност, а са добавени нетопографски елементи в червен цвят) това произведение не би трябвало да се нарича топографски план
Фиг. 4. Геодезическо заснемане
Липсата на правно регламентиране на термина позволява като „топографски план” да се представят всякакви произведения. На фиг. 5 е показан „топографски план” с хипсометрично оцветяване и без каквито и да е ситуационни обекти.
Фиг. 5. Топографски план?
3. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Топографските планове не са само традиция в геодезическата практика. Те имат много голямо приложение в инвестиционното проектиране; и в строителството, и експлоатацията на сгради, мрежи и съоръжения; в археологията; екологията и т.н. Терминът „специализирани карти” по ЗГК и ЗКИР не се приема от гилдията и не може да навлезе в теорията и практиката.
Топографските планове са логично продължение на топографските карти при по-едрите мащаби. Както топографските карти са универсални и създават основа за множество различни приложения, редно е и по-едромащабните произведения да имат общ мащабен ред, инструкции за изработване (точност, съдържание и оформяне) и знакова система.
Време е да се прекрати абсурдното разминаване между геодезическото образование и практика, от една страна, и нормативната база - от друга. Колкото нелогично е кадастралната карта да се регламентира чрез Закон за планово изграждане на населените места (както е било в средата на миналия век), толкова е неоснователно топографската основа за устройственото планиране да се определя в ЗКИР (виж. чл. 34, изм. - ДВ, бр. 49 от 2014 г.).
Редно е да се възстанови нормативната база за изработване на топографски планове, като обща едромащабна основа за извършване на специализираните геодезически и картографски дейности, описани в чл. 4 на ЗГК. Единните изисквания ще позволят информацията от един план лесно да се прехвърля в други планове.
Трябва да се създадат знакови системи за топографски планове / карти в мащаби от 1 : 100 до 1 : 2000/ заедно с подходящи инструкции за изработването им. Да се дефинират ясни изискания кога трябва да се изработват карти и кога – план на обекта. Знаковите системи за всеки мащаб и указанията за използването им да не са обвързани с това дали се взема предвид кривината на Земята.
Специфичните изисквания към определени видове планове (карти) да бъдат изяснени в специализирани инструкции, както това е направено за обектите по Черноморското крайбрежие и за далекосъобщителна инфраструктура.
ЛИТЕРАТУРА
1. Пенев П. Т., К. Микренска-Чернева. Специализирано
картографиране в България. Интел Ентранс,
София, 2015, 201.
2. Коцева В. Етюди по история на геодезията и
картографията в България. Военногеографска
служба, 2013, 324.
Рецензент: доц. д-р инж. Венета Коцева
Адрес на автора
Проф. дтн инж. Станислав Василев
УАСГ, София, [email protected]
ГКЗ 3-4 ' 2016