28
Фиг. 1. Топографски план от 1959 година
В издадените от ГУГК през 1973 година „Условни знаци за едромащабни топографски планове и карти в мащаб 1 : 10 000, 1: 5 000 и 1 : 2 000”, мащабът 1 : 2 000 се ‘пришива’ към топографските карти. Докато повечето знаци за М 1 : 10 000 и М 1 : 5 000 са еднакви като вид и размер, то знаците за М 1 : 2000 запазват характера си от системата за топографски планове. Редица обекти се изобразяват само в М 1 : 2 000, например, павилион, беседка, будка, пътна табела, контролна шахта, автобусна спирка и др.
През 1995 година е приета Наредба № 7 за изработване и поддържане на кадастрални планове в мащаби 1:1000 и 1:500. Тя указва съдържанието на кадастралните планове, които на практика са топографски планове с допълнително нанесена кадастрална информация върху тях. Глава II на Наредбата прилича повече на ръководство за създаване на топографски планове, отколкото да има връзка с кадастъра.
Фиг. 2. Съвременна кадастрална карта
През 2000 година (ДВ. бр.34 от 25 април 2000 г.) е публикуван Законът за кадастъра и имотния регистър, (ЗКИР). В него се прави много сериозна промяна в логиката на кадастъра: обект на кадастъра стават само недвижимите имоти и административните граници. Още в чл. 1 се посочва, че законът „урежда организацията, финансирането, създаването, воденето и ползването на кадастъра и имотния регистър”.
ЗКИР разделя картите на кадастрални и специализирани. И докато за първите има ясно дефинирани правила и нормативни документи, то вторите са явно неглижирани. В закона (чл. 2, ал. 4) е пояснено само, че специализираните карти съдържат „специализирани данни”. Чл. 32 най-общо указва видовете обекти, които могат да се изобразяват на специализираните карти.
Издадените в следващите години нормативни документи третират само кадастралните карти, а за специализираните няма издадена инструкция. Специализираните карти се създават и поддържат от „ведомствата, общините и други юридически лица” (чл. 32, ал. 1 от ЗКИР). Възложителят определя съдържанието, мащаба и точността на картите. Това категорично противоречи на принципите на топографското картографиране, изискващи унифицирано съдържание, оформяне мащабен ред и точност на картите и плановете. По този начин, след няколко нормативни рокади, България остава официално без топографски планове.
С промените, приети през 2014 година в ЗКИР се прави опит да се преодолее тази грешка, като се въвежда изработването на „специализирани карти за устройствено планиране” (чл. 34), които все още нямат ясна правна и техническа рамка (предстои да се издаде наредба за създаването им). Изглежда законодателят е решил да създава отделна наредба за всеки вид специализирани карти.
С приемане на Наредба № 14 от 23 юли 2001 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри на практика се отменя Наредба № 7 от 10.10.1995 г. за изработване и поддържане на кадастрални планове в мащаби 1:1000 и 1:500 и преустановява използването на „Условни знаци за кадастрални планове на населени места и незастроени терени в мащаби 1:1000 и 1:500”. Въвеждат се нови знаци, които се отнасят само за кадастралните карти (обхващат опорна мрежа, имоти, сгради и надписи към тях).
С Наредба № 3 от 28 април 2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри се въвежда нова знакова система за изработване на кадастралните карти (Приложение № 1 към чл. 7, ал. 1). Знаците в това приложение са само 42, от които 13 са надписи и се отнасят само за обектите на кадастралната карта (опорна мрежа, граници и недвижими имоти). Отпадат всички знаци за топографски обекти, които не са предмет на кадастъра.
Фиг. 3. Развитие на мащабите на топографските планове и ЕТК
ГКЗ 3-4 ' 2016