КАРТОГРАФИЯ, ГИС
ТОПОГРАФСКИТЕ ПЛАНОВЕ – ОТЖИВЕЛИЦА ИЛИ НЕОБХОДИМОСТ?
Проф. дтн. инж. Станислав Василев, УАСГ, София
SUMMARY
The article examines the gradual disappearance of topographical plans of normative documents. It is shown that despite the lack of sign system and guidelines for creating, topographical plans used in surveying practice and education. It is proposed to restore the legal basis of the topographic plans as a basis for investment planning and various other types of geodetic measurements.
РЕЗЮМЕ
В статията се разглежда постепенното изчезване на топографските планове от нормативните документи. Показано е, че въпреки липсата на знакова система и указания за създаване, топографските планове се използват в геодезическата практика и образование. Предлага се да се възстанови нормативната база на топографските планове, като основа за инвестиционното проектиране и различни на други видове геодезически измервания.
1. ТОПОГРАФСКИТЕ ПЛАНОВЕ В ИСТОРИЧЕСКИ
ПЛАН
След Освобождението всички топографски и картографски дейности у нас се извършват от структури на Министерството на войната [2]. Затова едромащабното картографиране е било спорадично и без използване на официални инструкции и знакови системи.
През 1951 г. е създадено Главно управление по геодезия и картография (ГУГК), като се обединяват две съществуващи до този момент организации. Неговите задачи са „да организира, ръководи и извършва всички геодезически, картографски и нивелационни работи за нуждите на гражданските учреждения и организации в страната”.
През 1953 година Техническото управление при ГУГК разработва „Условни знаци за топографски планове в М 1:5000, 1:2000, 1:1000 и 1:500”. В тях съвсем точно е записано, че за основа е послужила знаковата система със същото наименование, приета от ГУГК при Министерския съвет на СССР. Въвеждат се с Наредба № 10 от 15 август 1953 година, но влизат в сила от началото на 1954 година. Те отменят „Условни знаци за кадастрални снимки”, въведени с Наредба № 10 на ЦСИ от 13 март 1942 година. Използват се четири цвята: кафяв за хоризонталите; зелен за щриховите елементи на хидрографията; син за фон на водните площи и течения и черен - за всички останали обекти. Кафявият цвят се използва и за фон на пътища и на канализация (открита и надземна на опори).
През 1957 година са приети „Условни знаци за топографски карти в М 1 : 10 000”. Изработени са на основата на съветската знакова система със същото
наименование, приета през 1954 година. Знаците са временни и скоро биват отменени.
През 1959 година са приети „Условни знаци за топографски карти в М 1:10000, 1:5000”, разработени от УГК (Управление по геодезия и картография). С тях се отменят „всички по-рано издадени условни знаци за карти в мащаби М 1:10000, 1:5000”. Те значително се различават от знаците от 1953 година. Хидрографията се изобразява само в син цвят. Фоновете са със заливка, а не с растер. Използва се червен, розов, син, тъмносин цвят, жълт, кафяв, зелен и сив фон. Отделно от тях е използван и зелен линеен растер.
През 1960 година ГУГК издава „Условни знаци за топографски планове в мащаби 1:2000, 1:1000 и 1:500”. Спрямо знаците от 1953 година може да се отбележи намаляване броя на знаците; не се използват фонови елементи, с което плановете стават трицветни.
През същата, 1960 година, е приет „Правилник за приложение на ЗПИНМ”, в който функциите на кадастралните и топографските планове са отъждествени [1]: „Кадастралният план отразява характера и конфигурацията на терена, както и положението, вида, предназначението, границите и пр. на недвижимите имоти и на находящите се в тях сгради, постройки, съоръжения, трайни насаждения и други подобрения.” (§13). В този период кадастралните планове се приемат като част от териториалното планиране, без връзка със собствеността на имотите [1]. Но те не заместват топографското картографиране: „Като задължителна основа при градоустройственото планиране се изработват своевременно надлежни топографски карти, кадастрални и нивелационни планове, както и други карти и материали.” (§ 10 от ППЗПИНМ).
Знаковата система от 1960 година е отменена с въведените от 1 януари 1972 година „Условни знаци за кадастрални планове на населени места и незастроени терени в мащаби 1:1000 и 1:500”, издадени от ГУГКК. Мащаб 1 : 2000 е отпаднал, а в заглавието изразът „топографски планове” е заменен с „кадастрални планове”. Идеята е в М 1 : 2000 да се изработват топографски карти така, че да се повиши точността им (на картите в М 1 : 2000 се взема предвид кривината на Земята).
Отменянето на условните знаци за топографски планове в мащаби 1:2000, 1:1000 и 1:500 от 1960 г. е продиктувано от идеята, че цялата страна ще бъде покрита с кадастрална карта, която ще се обновява перманентно (при завършване на строежи, например) и периодично. Кадастралната карта ще съдържа целия обем на топографската карта, както и допълнителна кадастрална информация (фиг. 1). Затова няма да бъде необходимо изработване на топографски планове. Тази, по принцип добра идея, се проваля с приемането на Закона за кадастъра и имотния регистър, което ще коментираме по-долу.
ГКЗ 3-4 ' 2016
27