IN MEMORIAM
СПОМЕНИ за доц. д-р инж. Петър Димитров Димитров (1941–2012)
Петър Димитров е роден на 12.02.1941 г. в малко исперихско село. Родителите му са преселници от района на гр. Тулча (в днешна Румъния). На село той израства с деца от турския етнос, за които винаги разказваше с много радост и с дълбоко уважение за дългогодишните си приятелски връзки с тях. Играейки с тези деца, той беше научил много добре и турски език. Завършил е гимназия в гр. Исперих с отличен успех. След гимназията постъпва курсант във Висшето народно военно артилерийско училище в гр. Шумен, което завършва също с отличен успех. Разпределен е в Централната военна картографска база в гр. Троян през 1964 г. Започва като лейтенант, израства бързо в професията и се утвърждава като много добър военен геодезист и отличен математик. През 1967 г. спечелва конкурс за редовен аспирант (сега докторант) във Военно-инженерната академия „В. В. Куйбишев” в Москва. Там, от 1968 г. до 1971 г. разработва успешно дисертация по автоматизацията на геодезическите работи. Негов научен ръководител е известният руски професор, докторът на техническите науки, полковник Мухамбет Машимов от Казахстан. След успешната защита на дисертацията си през пролетта на 1971 г. инж. Димитров става „кандидат на техническите науки”, по-късно приравнен на „доктор”.
През октомври 1971 г. д-р инж. Димитров е преместен от Троян в Научно-изследователския сектор по топографо-геодезическо осигуряване (НИСТО) към Военно-топографската служба (сега Военногеографска служба) на Българската народна армия (БНА) на длъжност „научен сътрудник”. Тук, в продължение на 20 години, до декември 1991 г. той отдаваше неуморно своите сили, знания и умения за напредъка на военната геодезия, която и тогава, а и сега, беше и е в пряка връзка с решаването на проблемите на цивилните геодезически служби и фирми. По заповед на тогавашния военен министър Димитър Луджев беше преждевременно пенсиониран в разцвета на творческите си сили едва навършил 50 години! Основните направления в неговите работи бяха автоматизацията и информативността на геодезическите изчисления. Така, под неговото лично ръководство, беше създаден първият у нас цифров модел на релефа за цялата територия на България чрез дигитализация на топографската карта в мащаб 1 : 50 000. Друг важен проблем, решен лично от него, беше автоматизираното изчисление на запасите от топографски и специални карти за нуждите на армията ни.
инженер-програмист във фирмата БМВ (Безконтактни мултиплексни вериги); в областта на кадастъра заедно с инж. Илия Димитров, участва активно в земеразделянето на голям район в Плевенски окръг, работи по съставянето на GPS-картите на населените места у нас и др. В продължение на няколко години беше активен член на Научния съвет на Централната лаборатория по висша геодезия (ЦЛВГ) при БАН. Беше професионално отдаден на новите технологии, задълбочено изучаваше и познаваше теорията на 3D-моделите, внедряваше с интерес най-новите достижения в електронната обработка на геодезическата информация; създаваше нови програмни продукти за трансформации между различни геодезически координатни системи и за други цели.
Доц. Димитров има две прекрасни дъщери. По-голямата е завършила архитектура в Германия, където живее и работи и сега. По-малката е завършила икономика в УНСС, живее и работи в София. Съпругата му инж. Димитрина Димитрова е геодезист и негова дългогодишна колежка във ВТС при МНО. Има две внучки и един внук, които обичаше безкрайно!
За огромно съжаление, той си отиде рано от този свят; отиде си тихо и безшумно. Останаха само светлите ни спомени за един изключително голям професионалист в областта на военната ни геодезия. И за един истински пионер в областта на геоинформатиката ни, останал поради вродената си скромност встрани от излишната кариеристична шумотевица, но завинаги в сърцата на хората, които са работили с него и оценяват по достойнство професионалните му постижения. Както пише на скръбната вест за кончината му на 14.12.2012 г.: „Напусна ни един достоен човек, готов винаги да се притече на помощ и да се отдаде без остатък на приятелите и на близките си.
С безкрайна обич, дълбока болка, уважение и признателност се прекланяме пред светлата му памет!”
Доц. д-р инж. Ангел Божанов,
доц. д-р инж. Венета Коцева
ГКЗ 1-2 ' 2017
52
От голямо практическо значение за всички геодезически служби бяха и трансформациите, и издаването на каталози с координатите на точките от Държавната астрономо-геодезическа мрежа (ДАГМ) в Единната координатна система 42/83. През целия този 20-годишен период д-р инж. Петър Димитров израсна от научен сътрудник II ст. до старши научен сътрудник II ст. (сега приравнен на „доцент”) и до началник на Научното звено на ВТС. Поради ранното си пенсиониране се наложи той, вече като цивилен инженер във ВТС, да довърши редица важни свои разработки и да ги доведе до успешен край.
След напускането на ВТС, доц. д-р инж. Петър Димитров работи в продължение на 21 години като
Най-трудно се пишат спомени за най-близките ни колеги и приятели. И все пак, макар и след 5 години от кончината му, сме длъжни да го направим в името на доброто ни старо професионално приятелство и на искреното дълбоко уважение към приносите на доц. д-р инж. Петър Димитров за развитието на военната геодезия и на геоинформатиката в Република България.