В края на 2016 г. излезе от печат новата книга „Паркоустрояване на селищата” с автор гл. ас. д-р ланд. арх. Веселин Рангелов. Тя отразява проектантския опит и учебно-преподавателската дейност на автора във Факултета по екология и ландшафтна архитектура на Лесотехническия университет (ЛТУ). Книгата е написана като ръководство за проектиране с цел да подпомогне практическата подготовка на студентите от специалност „Ландшафтна архитектура” в тяхната пионерна проектантска дейност. По своето съдържание и актуалност книгата освен ръководство е и перфектен справочник за мултидисциплинарните дейности, свързани с паркоустрояването и благоустрояването на населените места у нас.
Изложението е ясно, кратко и структурирано в 4 основни части.
Първата част, озаглавена „Въведение”, представлява систематизирано изложение на актуалната нормативна база, свързана с реализацията на паркоустройствените мероприятия в населените места у нас:
- Закон за устройство на територията (ЗУТ) от 2001 г. с измененията и допълненията му до 2014 г. вкл.,
- Закон за устройството и застрояването на Столична община (ЗУЗСО) от 2007 г. с измененията му от 2014 г. вкл.,
както и поднормативните актове:
- Наредба №4 от 2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти с измененията й до 2014 г. вкл.,
- Наредба №5 от 2001 г. за правила и нормативи за устройство на територията (отм.),
- Наредба №7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони с измененията й до 2008 г. вкл.,
- Наредба №8 от 2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове (загл. изм. 2014 г.),
- Инструкция за изработване, прилагане и поддържане на планове за вертикално планиране на МРРБ от 1998 г. и др.
Добре известно е, че зелените системи на селищата се състоят от паркове, градини, скверове, булеварди и др., които в зависимост от площта, местоположението и предназначението им се категоризират по три основни принципа:
а/ по териториален признак - селищни, крайселищни и извънселищни;
б/ по градоустройствен - зониране на самото селище – жилищни, производствени, рекреационни и съобщителни (т.нар. транспортна зеленина);
в/ по начин на ползване от населението – за широко обществено ползване, за ограничено ползване и за специално ползване.
Описани са и други класификации на зелените площи в населените места, както и възприетата у нас още от 1970 г. официална класификация, публикувана в „Правила и нормативи за планиране на населените места”. Зелената система на едно селище изпълнява урбанистични, екологични, рекреативни и естетически функции. С разработването на Общите устройствени планове (ОУП) през последните десетина години у нас се утвърди прилагането на т.нар. „устройствени зони”, регламентирани в ЗУТ и наредби №№7 и 8, упоменати по-горе. За втория програмен период 2015-2020 г. у нас ОУП са обсолютно задължителни дори за малките общини (ОУПО), наред с интегрираните планове за градско възстановяване и развитие (ИПГВР). В подробните устройствени планове (ПУП) режимите на устройство и застрояванията се представят като матрица от стойности на различни показатели - плътност на застрояване, коефициент на интензивност на застрояване, етажност, количество озеленени площи, както и предназначение, основни и допълващи функции и ограничения за зоната. За илюстрация на гореописаните показатели в книгата е дадена на 15 страници таблица, съдържаща „Правила и нормативи за устройство и застрояване, заложени в ОУП на гр. София, които са приложение към чл. 3, ал. 2 от ЗУЗСО”.
Втората част на книгата е озаглавена „Фази на проектиране”. У нас проектантският процес е регламентиран в две или в три фази. По данни, описани в книгата от д-р Рангелов, в други държави фазите достигат до 12 бр. В Германия фазите са 9 бр., за които проектантският екип получава хонорар средно 9-10% от строителната стойност на обекта. Авторът прави сравнение със заплащането у нас, което не надхвърля 3-4% от строителната стойност на обекта. Описани са детайлно съдържанието, чертежите, мащабите и изчисленията в трите проектантски фази: идеен, технически и работен проект за част „Паркоустройство и благоустройство”. Обсъдени са същинските части на проектантския процес:
- Предварителни (предпроектни) проучвания;
- Обемно-устройствено проучване;
- Изходни данни и документи; Задание за проектиране.
Специално внимание е отделено на геодезическата, картната, плановата и кадастралната основа, в т.ч. геодезическото заснемане на територията, геодезическите мрежи, респ. изходни точки и репери, които са необходими за проектирането и строителството на обектите от зелената система на селището. Подчертана е важността на данните за собствеността на имота, за учреденото право на строеж или за правото да се строи по силата на специален закон, както и данните за приложена регулация.
В третата и четвъртата част на изложението са описани и анализирани няколко курсови проекти по учебната дисциплина „Паркоустрояване на селища”, които включват паркоустрояване и благоустрояване на булевард, хотелски комплекс и двор на еднофамилна жилищна сграда. Проектите включват освен характерните за ландшафтната архитектура части – планова композиция и дендрологичен проект (обемно пространствена композиция с дендрологична ведомост) и следните задължителни геодезически елементи:
- Надлъжен профил на улици и булеварди;
- Напречни профили с подробно оразмеряване и котиране;
- Проект за вертикално планиране – определяне на основни нива; геопластика и моделиране на терена; оформление съгласно Инструкцията за вертикално планиране; разрези (профили) в характерни участъци.
Всички студентски проекти са разработени върху
ГКЗ 1-2 ' 2017
48
КНИЖНИНА
ПАРКОУСТРОЯВАНЕ НА СЕЛИЩАТА