• Near InfraRed Spectrograph (NIRSpec), ще извършва спектроскопски наблюдения в същия вълнови диапазан;
• Mid-Infrared Instrument (MIRI), ще извършва измервания в средния вълнови диапазон от 5 до 27 micrometers. Съдържа камера за инфрачервения диапазон и образен спектрометър;
• Fine Guidance Sensor, съдържа устройство за образи в близкия инфрачервен диапазон и безпроцепен спектрограф.
Телескопът притежава система за позициониране, която ще се настройва многократно в секунда, за да се постигне стабилизация на образа.
3.3. ТЕЛЕСКОПЪТ „СПИЦЕР“ (SPITZER)
Космическият телескоп „Спицер“ (Spitzer) е предназначен за астрономически наблюдения в инфрачервения диапазон на светлината. Наречен е така в чест на американския астроном Лиман Спицер (Lyman Spitzer), който излага концепцията за извънземна астрономическа обсерватория.
Телескопът „Спицер“ е изведен в орбита през 2003 г., като продължителността на мисията е била 2,5 години, Тази продължителност на експлоатация е била обусловена от запаса от течен хелиий и е била до май 2009 г. Течният хелий е бил необходим за охлаждане на повечето научни инструменти на борда, които са можели да работят при извънредно ниски температури. Два от модулите обаче, работещи в по-късия вълнови диапазон, са все още в състояние да функционират с първоначалната си чувствителност.
Оптическата система на телескопа се състои от първично огледало, изработено от берилий с диаметър 85 cm, охлаждано до температура −267.65 °C.
Художествено изображение на космическия телескоп „Спицер“ и същия преди извеждането му на орбита
Орбитата, по която обикаля телескопът „Спицер“, е хелиоцентрична, а не геоцентрична и е отдалечена на приблизително 0,1 астрономически единици AU (една AU е разстоянието на Земята от Слънцето, приблизително 150 млн. km)
Космическият телескоп „Спицер“ носи на борда си три научни инструмента:
• IRAC (Infrared Array Camera) - камера за заснемане в инфрачервения диапазон, която работи едновременно в 4 дължини на вълните - 3.6 µm, 4.5 µm, 5.8 µm и 8 µm. Всеки модул използва 256 Х 256 пикселов детектор;
• IRS (Infrared Spectrograph) - инфрачервен спектрометър с четири суб-модула, които работят при дължина на вълната 5.3–14 µm (ниска разделителна способност), 10–19.5 µm (висока разделителна способност), 14–40 µm (ниска разделителна способност) и 19–37 µm (висока разделителна способност). Всеки модул използва 128 Х 128 пикселов детектор;
• MIPS (Multiband Imaging Photometer for Spizer), образен мултиметър с три детектора в далечно инфрачервения диапазон, 128 × 128 пиксела при 24 µm, 32 × 32 пиксела при 70 µm и 2 × 20 пиксела при 160 µm.
Първите снимки от космическия телескоп „Спицер“ показаха неговите възможности с редица изображения на прахообразни галактики, дискове от космически останки, от които се образуват планети, органичен материал в далечния Космос и забележителни директни наблюдения през 2005 г. на планети извън слънчевата система, т.н. екзопланети.
4. ТЕЛЕСКОПЪТ „ЧАНДРА“ (CHANDRA)
Пълното наименование на телескопа „Чандра“ е „Обсерватория за Х–лъчи Чандра“ (Chandra X-ray Observatory). Създаден е за астрономически наблюдения на космически електромагнитни излъчвания във вълновия диапазон от 0.01 до 10 nanometers, наречени Х–лъчи или рентгенови лъчи.
Телескопът „Чандра“ е изведен в орбита от NASA през 1999 г. Той е 100 пъти по-чувствителен от предишните телескопи за Х–лъчи поради високата ъглова разделителна способност на неговите огледала. Лъчите – Х се абсорбират от земната атмосфера и те не могат да бъдат открити от наземните телескопи. Телескопът „Чандра“ е изведен в околоземна орбита, а неговата мисия завършва през 2016 г.
Телескопът носи името на индуския бог на Луната Чандра, владетел на растенията и растителността.
ГКЗ 1-2 ' 2017
46