Сред интересните факти, които разказа, бе посещението в град Комо и по-точно къщата, в която е починал големият български поет Пенчо Славейков.
Д-р инж. Кристина Микренска описа своите впечатления от краткия си престой в Лондон. Тя разказа за очарованието на този динамичен град, ориентацията в градския транспорт и лондонското метро по време на стачка. Също така сподели за изненадващата среща с нейн бивш студент, реализирал се по специалността ни в този метрополис, както и забавната история на част от снимките, които е направила.
Доц. Мая Илиева разказа за пътешествието си до Казахстан през това лято, като участник в научно-изследователски екип, който е изминал общо 18 000 км от София през Румъния, Молдова, Украйна, Русия, Западен и Южен Казахстан и обратно. Най-източната точка на това пътуване е бил град Жаркент – на около 30 км от китайската граница. В западната част на страната, която обхваща предимно рядко населени степни и полупустинни райони, в които пътната инфраструктура е в много лошо състояние, едни от основните участници в пътното движение са били стадата камили.
Освен тях, в степта атракция за чужденците са били и старите мюсюлмански гробници. Експедицията е достигнала до южната част на страната, където се извисяват Алтайските планини, а на югоизток – отвъд голямото езеро Балхаш до планинската верига Тяншан.
В дискусията се включи и единственият присъстващ кавалер и много добър приятел на Комисията за работа с жените при СГЗБ – инж. Николай Николов. Той разказа приятни свои впечатления за Полша и полските инженери от времето на неговите студентски години там до наши дни.
На геодезическата ни колегия е добре известно, че на своята Генерална асамблея Комитетът за сътрудничество между европейските геодезисти (CLGE) обяви 2016 година за година, посветена на живота и многостранното научно творчество в областта на геонауките на световноизвестния учен-енциклопедист от хърватски произход Руджер (Руджеро) Йосип Бошкович (1711-1787). По повод Деня на европейския геодезист и геоинформатик, СГЗБ съвместно с КИГ организираха на 23.03.2016 г. тържествено събрание в Музея „Земята и хората”, на което проф. дтн. инж. Георги Вълев – почетен член и бивш зам.-председател на СГЗБ, представи обширен доклад за живота и научното творчество на Руджеро Бошкович. Този доклад, както и научно съобщение за проведеното честване, бяха публикувани в бр. 3-4 на съюзното ни списание [4].
А доц. д-р инж. Венета Коцева обърна особено внимание върху някои интересни научно-исторически ракурси и биографични факти от живота и делото на Бошкович. Той е човекът, който е направил редица научни открития и дава многобройни оригинални приноси в редица научни области: математика, механика, астрономия, метеорология, картография, геофизика, геодезия и др. Научните постижения на Бошкович имат международно признание. Самият той гостува и работи в академиите и научните общества в Лондон, Харлем, Париж, Лион, Мец, Нанси, Рим, Флоренция, Болоня, Санкт-Петербург и др. Той е не само признато европейско светило в теоретичната наука, но и голям практик и строителен инженер, тъй като разработва редица проекти за пресушаване на блата, за корекции на реки, строителство на морски пристанища и др. Бошкович изготвя карти, които използва по време на пътуванията си, както и за изготвяне на хидротехническите си експертни мнения, за пространствени анализи, за предложения и заключения относно каналите и проблемите на речните наводнения [1]. Лично Менделеев в края на ХIX-ти век пише, че Бошкович е „основоположник на модерните представи за веществото”.
Интересен факт от живота на Божкович е, че след като не му е оказан радушен прием от научните среди в Париж, той се премества в Лондон и решава да участва в наблюденията на преминаването на Венера на 07.06.1761 г. За целта той предприема пътуване през Балканите, но се разболява тежко, закъснява с пътуването си, поради което тръгва от Цариград заедно със свитата на английския посланик Портър едва през май 1762 г. Свитата и Бошкович преминава през земите на днешна Източна България, влизащи тогава в територията на Османската империя. Това свое пътуване той е описал на италиански, немски и френски език, което е издадено като книга в няколко европейски страни на различни езици. За щастие на нас, българите, тази книга е преведена и издадена и у нас! Този малко известен факт е увековечен в неговите пътеписи. Те са преведени и издадени на български език у нас непълно през 1891 г. от Любомир Милетич (като превод от немски) и в пълния им вид през 1975 г. със заглавие „Дневникът на едно пътуване от Цариград до Полша” [2]. Пътеписът на Бошкович разказва за демографското състояние на селищата, за съжителството на отделните етноси и
42
ГКЗ 1-2 ' 2017