В хода на гражданската война в Швейцария през ноември 1847г. Дюфур командва войските на Швейцарския съюз, воювали срещу войските на Зондербунд, постигайки бърза и решителна победа над тях. Дюфур води федералната армия от 100 000 бойци и побеждава Sonderbund в боевете, които продължават само 26 дни - от 3 до 29 ноември, и са дадени по-малко от сто жертви. Той нарежда на войските си да пощадят ранените противникови бойци.
За кратък срок е осигурил победата на конфедеративните сили при строго спазване на хуманните принципи при воденето на военните действия, което му донесло голяма популярност в Швейцария и извън нейните граници.
Във връзка с възникването на външна заплаха за Швейцария, през 1849, 1856 и 1859г. отново е бил назначен за главнокомандващ на конфедеративната армия. В периода 1848-1857г. (с прекъсване през 1851-1854г.) е депутат в Националния съвет (Долната камара), а през 1863-1866г. – в Съвета на кантоните (Горната камара) на Швейцарския парламент.
Докато Дюфур е генерал в армията, сред служителите, служещи при него, е и Луи-Наполеон Бонапарт, племенник на бившия френски император. През 1850г. известният планинар и топограф Йохан Коаз работи като негов личен секретар.
През 1863г. той е член на комитета начело с Анри Дюнан, учредил Международния Червен кръст.
Дюфур починал на 14 юли 1875г. в Женева, Швейцария, на 87 години. Над 60000 души са дошли да изпратят Дюфур в последния му земен път в гробището Плейнпале (Cimetière de Plainpalais) в Женева.
3. ПОСТИЖЕНИЯ
Дюфур е работил като държавен инженер от 1817г. до 1828г., въпреки че не е имал официално назначение. Работата му включвала реконструкция на помпена станция, кейове и мостове. Той е организирал пускането на първата парна лодка по езерото Женева, както и въвеждането на газови улични лампи.
Ученият Maрк-Огюст Пикте е посетил за кратко Марк Сегюин (Marc Seguin) във връзка със строителството на висящия мост в Аноне (Annonay) през 1822г. и публикувал подробности за това в Швейцария. Той се присъединил към други учени и специалисти, като се консултирал с Дюфур относно начина на строителството, за което получил серия от скици. В края на 1822г. Дюфур разработва проект, в който се предлага изграждането на висящ мост в два участъка с помощта на телени въжета - това е първият постоянно висящ въжен мост в света. Дизайнът предвижда използването на три кабелни въжета от всяка страна и дървен мост като палуба. Кабелите са опънати на разстояния 131 фута (около 40 метра) между две кули.
Мостът Сан Антоан (Saint Antoine Bridge)
Основната заемана длъжност от Дюфур е „военно инженерство”. Годините на неговата военна служба са 1810-1817 (Франция) и 1817-1875 (Швейцария). Военният чин на Дюфур е генерал (в Швейцария и Франция).
• Работил е в швейцарската Федерална военна служба по топография.
• Участвал е в битки и войни при защитата на о.Корфу, както и във войната със Зондербунд.
• Други дейности, извършвани от него: професор по математика, картограф, член на учредителния комитет на Международния Червен кръст.
• Автор е на учебници по дескриптивна геометрия, на трудове по фортификация, военно изкуство и военна история.
4. Създаване на Движението „ЧЕРВЕН КРЪСТ”
Един от най-значителните приноси в делото на Дюфур е участието му в създаването на Международния Червен кръст.
На 24 юни 1859г. край малкото италианско градче Солферино войските на Кралство Пиемонт-Сардиния, подкрепяни от Наполеон III, се сражават срещу австрийската армия. Кървавата битка при Солферино, която е финален сблъсък между Австрия и съюзническите армии на Франция и Италия, продължава 15 часа и оставя след себе си 30 000 убити и 40 000 ранени и умиращи на бойното поле. На този ден в околностите на италианското градче се озовава младият търговец Анри Дюнан (1828-1910г.), който случайно минава край бойното поле на път от Швейцария към Италия, където планира да обсъди с френския император Наполеон III затруднените търговски отношения с Алжир, по това време окупиран от Франция. Той се оказва неволен свидетел на ужасна сцена и чува воплите на ранените и изоставени воини. Доближавайки се, той чува зов за помощ и вижда пред себе си ранените в сраженията, които са изоставени на бойното поле. Ужасен от нечовешките страдания, разбирайки, че никой няма да се погрижи за жертвите на сражението, той се опитва да помогне, но бързо осъзнава, че това не е по силите на сам човек. Обръща се за помощ към жителите на Солфрино, но среща неразбиране и откровена съпротива на призивите си за помощ на пострадалите. Потресен, той призовава за помощ жителите на близкия град, но малцина се отзовават. Едва успява да убеди няколко доброволци, които се откликват на апела му. По-късно състраданието и човечността надделяват и все повече доброволци започват да се включват и да помагат на ранените. Когато се прибрал в Женева, Дюнан не можел да спре да мисли за преживяното и в съзнанието му се заражда идеята за организирано оказване на помощ на жертвите от войните. Тази идея ще се окаже преломна за духовното издигане на човечеството на ново равнище на цивилизованост и съпричастност. Три години по-късно Анри Дюнан написва книгата „Спомен от Солферино”, в която подробно описва състоянието на ранените, изоставени на бойното поле след края на битката. В нея той излага своите вече ясни идеи за необходимостта от обучени и подготвени доброволци, които да помагат на ранените непосредствено след сражението, за да се облекчи максимално тяхното страдание. Анри Дюнан издава книгата си в 400 екземпляра със собствени средства и я разпраща на влиятелни лица и свои приятели. Сред повечето от тях обаче среща неразбиране.
5. Комитет на петимата
Отначало не всички приемат идеите на Дюнан, тъй като те изглеждат твърде революционни за онова време. Но все пак той намира и съмишленици, двама от които са генерал Гийом-Анри Дюфур и юристът Гюстав Моание. На 9 февруари 1863 година „Женевската асоциация за
35
ГКЗ 1-2 ' 2017