Фиг. 5. Хистограма на разпределение
на разликите Δ Н
Въз основа на статистическия анализ на получените резултати за разликите в координатите и котите, получени по двата метода може да се каже следното:
1./ Размахът на отклоненията по X и по Y е от еднакъв порядък, докато по H е приблизително два пъти по-голям.
2./ Разпределенията на отклоненията в план са близки до нормалното и същевременно с леко изразена дясна асиметрия, а разпределениeто на отклоненията по височина е с лява асиметрия.
3./ От извършения корелационен анализ следва, че връзката между отклоненията по X и по Y и тези по H е случайна (незначима).
4./ Може да се отбележи, че изменението на отклоненията по H е значително по-малко от това по X и почти три пъти спрямо Y.
5./ Обемът на изследваната съвкупност (115) допуска използване на статистически анализ за оценки, но по-голямата масовост на наблюденията ще доведе до по-вярно определяне на формата на разпределението, на отклоненията, което от своя страна би спомогнало за обяснението на причината за възникването им.
5. ИЗВОДИ ЗА ПРИЛОЖЕНИЕ НА ТЕХНОЛОГИЯТА
Тази технология позволява да се спестят време и средства при заснемане на обекта. При сравняване на ефективността на методите на заснемане посредством безпилотен летателен апарат и тотална станция, трябва да се отбележи, че при извършване на заснемането на изследвания обект и по двата метода са необходими 2 геодезисти. Но времето, необходимо за заснемане на обекта чрез тотална станция е 2 часа, а чрез безпилотен летателен апарат 40 мин.
Несравнимо по-голямата гъстота на пространствено дефинираните дискретни точки, която осигурява безпилотното въздушно снимане е безспорна предпоставка, предопределяща предимствата на тази иновативна технология.
Предимства:
• Висока точност на заснемане;
• Широк обхват и детайлност на заснемането;
• Многократно съкращаване на времето за полеви измервания;
• Повече варианти за визуализация на данните;
• Избягване на повторно връщане на обекта, поради пропуснати детайли от обекта;
• Изключително ефективна при заснемане на средни по големина обекти и площи;
• Пълна автоматизация за всички видове дейности;
• Безопасна.
Недостатъци:
• Ниската височина на летене, може да е проблем в урбанизирани територии с високо застрояване;
• Влияние на метеорологичните условия върху полета и качеството на снимките;
• Цените на БЛА все още са относително високи;
• За обработката на снимковия материал и получените данни са необходими изключително мощни работни станции, което оскъпява крайния продукт.
• От значение за качеството на крайния продукт при предложената технология е компетентността и опита на оператора, който трябва точно да дешифрира заснетите подробни точки.
Въпреки изброените недостатъци, за които науката продължава да търси решения, използването на БЛА гарантира гъвкавост, точност, безопасност и икономичност при решаването на различни инженерни задачи.
Освен за изработване на едромащабни планове и карти, тези технологии са приложими и при решаването на задачи, свързани със създаването на кадастрални карти, специализирани карти за устройствено планиране, заснемане и мониторинг на кариери, изчисляване на обеми, заснемане на линейни обекти и други цели.
В заключение може да се каже че, при реализацията на всеки един полет от съществено значение е конкретната инженерна задача, която трябва да се реши. Целта на заснемането определя какъв безпилотен летателен апарат да се използва, с каква камера да се снима и какви параметри да се заложат при съставяне на плана на летене.
Получените резултати ни дават основание да продължим по-задълбочено изследванията в тази насока.
ЛИТЕРАТУРА
1. Господинова, В., Л. Делийска. Реализиране на основни
фотограметрични процеси при използване на
безпилотни летателни апарати. Геология и
минерални ресурси. 2015, 10, 31-35.
2. Калчев, И., И. Христозова. Анализ и оценка на
приложимостта на въздушното безпилотно
заснемане в геодезията и кадастъра. Геодезия,
картография, земеустройство. 2016, 1-2, 25-33.
3. Петров, Д. Безпилотните Летателни комплекси за
фотограметрични цели - детска играчка или
поредното достижение на иновативните технологии.
Геомедия. 2015, 1, 32-39.
Рецензент: д-р инж. Иван Калчев
Адрес на авторите:
1. Гл.ас. д-р инж. Веселина Господинова, МГУ „Св.
Иван Рилски” – София,
email: [email protected]
2. Гл.ас. инж. Милена Бегновска, МГУ „Св. Иван
Рилски” – София, email: [email protected]
3. Росен Петков, Солитех АД,
email: [email protected]
26
ГКЗ 1-2 ' 2017