показват, че местата за отдих трябва да се съобразяват с начина на живот на местното население или с навиците на живеещите в съответния район.
• Формата трябва да поддържа функцията, а не обратно. Когато паркоустройственият проект и проектът за вертикално планиране се съобразяват с поведението на човека в обществена среда и с неговите антропометрични характеристики, предвидените подпорни стени, хълмове и скатове ще се използват не само с утилитарна функция, а и като атрактивни места за посетителите.
3. РЕЗУЛТАТИ И ДИСКУСИЯ
3.1. Предложение за типология на пространствата
в ландшафтната архитектура
С оглед на направения анализ представата за пространство в ландшафтната архитектура е допълнена. Разделянето на пространствата на открити и закрити е по-коректно да се организира в един тип пространства – визуално-дефинирани, при които важна роля играят ограждащите елементи. Класификацията на пространствата е допълнена от втори тип – функционално-обусловените пространства, при които основна роля играе релефът и неговото моделиране. Към определените типове могат да се добавят и подтипове, в зависимост от обемно-пространственото решение (фиг. 8). Към визуално-дефинираните могат да се причислят следните подтипове:
• Пространства, създадени като физически обем, ограничен от материални обемни структури – растителни масиви, сгради, теренни особености;
• Пространства, създадени като предполагаем обем, загатнат от вертикално разположени елементи – единични дървета или архитектурни съоръжения, които наблюдателят свързва чрез ума си.
Към функционално-обусловените също могат да се причислят два основни подтипа:
• Пространства, създадени като несъществуващ обем, маркиран от очертанията на графично-хоризонтални елементи – настилки и ниски релефни форми, свързващи плавно отделните нива;
• Пространства, създадени като несъществуващ обем, маркиран от очертанията на обемно-хоризонтални елементи – ниски подпорни стени и скатове, свързващи отчетливо отделните нива.
21
ГКЗ 1-2 ' 2017
Фиг. 8. Предложение за типове пространства в ландшафтната архитектура
3.2. Обвързване на подтиповете функционално-
обусловени пространства с поведението и
характеристиките на човека
От гледна точка на вертикалното планиране основата на едно пространство може да бъде хоризонтална, наклонена и разчленена. В психологически план хоризонталната повърхност предразполага към движение и преминаване през нея. Когато се появи известен наклон, той подтиква децата към игри със сюжет катерене и спускане, а възрастните към разполагане директно върху терена. Разчленяването на основата започва да затруднява движението, създавайки предпоставки за почивка.
От друга страна някои от основните дейности, свързани с използването на пространствата за отдих, са игри, разговори, почивка, консумиране на храни и напитки, наблюдение на различни събития. Това означава, че формирането на едно използваемо пространство трябва да се съобрази със съответните дейности. Като се вземат предвид възможностите за решаване конфигурацията на терена, тяхното психологическо въздействие върху посетителите, обичайните дейности на отдиха, както и някои антропометрични характеристики, могат да се дефинират следните принципни ситуации (табл. 1).
4. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Основен извод от направеното изследване е, че за формиране на едно пространство в ландшафтната архитектура не е достатъчно неговото ограждане, а придаване на това място на определена функция, която подтиква посетителите да го използват по един или друг начин. Овладяването на терена не е единствената задача при решаване на вертикалното планиране. И в хоризонтално, и във вертикално отношение проектът трябва да се подчини на тази функция. Това може да стане, единствено когато се съобрази с навиците и антропометричните характеристики на местното население. Тогава пространството става продължение на