2.2. Създаване на пространства чрез методите на
вертикалното планиране
Пространствената организация на откритите територии е неразделно свързана с решаването на релефа [2]. Художественото моделиране на релефа е от съществено значение за парковата среда, поради което вертикалното планиране би следвало да му се подчини [2]. Промените във височина имат голям потенциал за формиране на различни пространства [6]. Loidl и Bernard предлагат два подхода:
• терасиране – ясно формиране на отделни нива;
• моделиране – постепенно преминаване от едно ниво към друго.
Съществува и трети вариант за вертикално планиране – назъбена (трионообразна) схема, която се прилага при малки наклони и големи по площ обекти [2]. В [2] терасната схема е определена като комбинация от проектни равнини с денивелация помежду си, свързани със скатове или подпорни стени (фиг. 1). Случаите, при които има плавно преминаване от едно ниво към друго, се отнасят според [2] към т.н. безтерасна схема (фиг. 2).
Фиг. 1. Терасна схема (Fort Werkaan 't Spoel, Кулмборг, Холандия)
Фиг. 2. Безтерасна схема (Eras De Cristo,
Гранада, Испания)
Възможностите за терасиране и моделиране са свързани с конкретните релефни особености. Използването на постепенно или рязко преминаване от едно ниво към друго зависи както от финансови, така и от естетически съображения. И ако икономическата целесъобразност е валидна за всяко инвестиционно намерение, то визуалните качества са проблем, който не може да се реши еднозначно. В съвременните условия не са достатъчни големият проектантски опит и отчитането на конкретните дадености на средата. За решаване на този въпрос голяма роля има обществото, т.е. конкретните ползватели с техните интереси и потребности.
2.3. Открити пространства или пространства за
„живеене“?
През последните няколко десетилетия се създават редица обществени пространства в България, обновяват се градски центрове, формират се нови пешеходни зони, изграждат се паркови обекти. По една или друга причина някои от тези нови места остават „неизползвани“ и празни през повечето време. Типичен пример е „новият център“ на гр. Смолян, който включва няколко обществено-обслужващи сгради, площадно пространство, голяма водна каскада. Въпреки умело вписаното проектантско решение, както и предвидените благоустройствени и паркоустройствени мероприятия, жителите на града предпочитат „стария“ център, който с множеството търговски обекти и заведения е много по-свързан с начина на живот на местното население (фиг. 3), (фиг. 4).
Фиг. 3. Проект за реконструкция на Пешеходна зона „Стар център“, зона Б, гр. Смолян, aвторски колектив: чл.-кор. проф. дан арх. Атанас Ковачев, д-р ланд. арх. Веселин Шахънов, ланд. арх. Милен Сариев
През последните години в чуждоезичната литература се налага терминът „living spaces”, което в превод означава „пространства за живеене“ [8]. Акцентът се поставя не върху решаването на едно пространство като градоустройствена, архитектурна или паркоустройствена задача, а върху социалната страна и ползите от новоизграденото пространство за местните жители.
ГКЗ 1-2 ' 2017
19