на етапи от геодезическите работи, свързани с тези на строителството, в някои случаи безразборно представяне и др. Трябва обаче да се отбележи, че може би само [1] е част от цяла поредица оригинални книги, с първи автор Н. Видуев или под негова редакция, посветни и покриващи голяма част от различните аспекти на Инженерната геодезия. Под негова редакция дълги години бе и „Межведомственный республиканский научный сборник - Инженерная геодезия.” Киев. Будiвельник, 1965, в който се публикуваха статии именно по проблемите на Инженерната геодезия.
В бившата ГДР, ползвайки опита в СССР, също бе издавана литература по Инженерна геодезия, напр. [35], [36], [44], [45] и др. Издавани са и поредица от книги в тази област, носещи общо заглавие „Инженерна геодезия” или „Наръчник по Инженерна геодезия” и след него се дава конкретната съответна област от Инженерната геодезия, която се разглежда в книгата. По принцип в Германия има традиция за наследствено издаване на поредици в областта на геодезията, напр. десеттомният „Наръчник по геодезия” от Йордан/Егерт/Кнайсъл (Handbuch der Vermessungskunde. Jordan/Egert/Kneissl), издаван от 1900 г. до 1960 г. Поредицата Гьошен/Геодезия (Vermessungskunde I, II und III. Sammlung Göschen), издаван от 1910 г. в три тома, а от 1993 г. (18 издание) в един том, обединен от проф. Х. Камен, като 20-то издание вече носи името „Приложна геодезия”. Тази традиция продължава и в областта на Инженерната геодезия в обединена Германия – Федерална република Германия с участие и на авторите от бившата ГДР, в качество на автори и редактори на поредица, както и участие на нови автори и редактори от бившата ФРГ. Общо начело на тези поредици стои автор от бившата ГДР, проф. Михаел Мьозер от ТУ Дрезден. Такава поредица „Наръчник по Инженерна геодезия” тук се издава, съставена от осем тома [вж. 50]. Сега, ново конципиран и преработен осемтомният „Наръчник по Инженерна геодезия” се издава също под редакцията на проф. М. Мьозер, ТУ Дрезден заедно с проф. Герхард Мюлер, Дрезден и проф. Харалд Шлемер, Дармщад в 4 книги – тома. Заглавията им обхващат следните подобласти от Инженерната геодезия: Основни, Контролни измервания [37], Изграждане на инженерни обекти [46] и ЖП строителство. Два от тях - [37] и [46] фактически са преиздания, пак начело със същия редактор, но включват нови автори. Отделните томове са много задълбочени трудове. Характерно за тези поредици обаче е, че томовете са обособени в области от Инженерната геодезия, но не на базата на структуриране на проблемите и покриване на областите на Инженерната геодезия, а на базата на области, в които отделните основни автори са тесни специалисти и имат написани трудове в тази област. Всъщност, поредиците не са конципирани предварително като обобщаващ труд, които да обхванат изцяло проблемите на Инженерната геодезия, съответстващи на вече изложените принципи в 2 и 3, а в голямата си част са един механичен сбор, функция на обстановката. Липсва обединяващата фигура за целта. Още за необхванатите области е дадено с удебелен шрифт в един от следващите абзаци.
Съществуват още много други трудове от различни автори, посветени не изцяло, а на специализирани, отделни проблеми на Инженерната геодезия, които са оригинални, детайлизирани и задълбочени, напр. [12], [30]. При тях основателно няма претенции за цялостно представяне на проблемите на Инженерната геодезия.
Голяма част от книгите, наименувани „Инженерна геодезия”,могат да бъдат категоризирани със силната дума – измама. Без да се счита , че те целенасочено са написани за да са измама. Но ефектът от тях е такъв. Те най-често са написани от автори, които никога не са работили в областта на Инженерната геодезия, а евентуално – само по периферията й. Част от тях анонсират заглавия с такова съдържание, но изложението е повърхностно и звучи чуждо. Структурата им е хаотична и откъсната от естествения ход на процеса по изграждане на инженерните обекти. Усеща се непознаване на проблемите на изгражданите инженерни обекти или комплекси от тях, с които изключително тясно са свързани и в много случаи са подчинени конкретните геодезически дейности, като те са ориентирани, съобразени и задоволяват преди всичко нормативните изисквания за изграждане и експлоатация на обектите. Освен това, въпреки доброто желание и амбиции на тези автори, има абстрактно разглеждане на проблема, непознаване на предмета на дейност, липсата на професионален опит също е очевидна, щедро ползване или дословно преписване от руски източници и др. [10], [14], [6],[7]. Също така голяма част носят това заглавие, но вътре в книгата обикновено около 80-90% са елементи от общата геодезия – инструменти, засечки, полигони, снимки и др., представени елементарно (особено в предишната съветска литература), а останалата част отразява най-често трасиране на прави, криви и елементарни трасировъчни работи – няма баланс, а има баласт. В някои други, напр. [42], [43] (както беше посочено и в 4.1) общата геодезическа част е на високо професионално ниво, но практически Инженерната геодезия е представена съвсем бегло, само отделни аспекти и то незадоволително.
Както вече се отбеляза, в други книги, наред с общи и специализирани проблеми от геодезията, са дадени отделни раздели по Инженерна геодезия1. В някои от тях материята от Инженерната геодезия, макар и в ограничен обем, частично или с превес на някои аспекти, е дадена професионално, компетентно и прецизно [44], [36]. Това положение, както се вижда, е и у нас, а в голяма степен и в чужбина. Изключение до много голяма степен тук прави книгата [41] и някои предхождащи я книги и останалите томове на поредицата. Същото в известна степен е така в някои книги на руски език [1], [15], [16], [25] и полски език [34]. Опити за компетентно представяне на проблемите на Инженерната геодезия има също и в специализирани статии по проблемите на Инженерната геодезия [39], [42].
Трябва обаче още веднъж да се отбележи, че и при тях, както и в споменатите досега книги, липсват, не се третират някои от основните етапи и проблеми, свързани с изграждането на инженерните обекти и комплекси от тях, напр. – инвестиционния процес, нормативната база, обособена геодезическа част за проектирането с проекти на: устройствени, регулационни и генерални планове, планове за вертикално планиране; проекти за геодезически мрежи, проекти за трасиране и контролиране – изследване на деформации, технологии и преди всичко геопространствените технологии в Инженерната геодезия, софтуерна част, планове на изградените обекти и др.
Поради всичко това се очаква основополагащ труд по Инженерна геодезия.
Към Международната федерация на геодезистите (ФИГ) от 1968 г. съществува комисия 6 – Инженерна геодезия. Такава бе създадена около 1993 г. и към Международната асоциация по геодезия (МАГ) на Международния съюз по геодезия и геофизика. Те развиват дейност в областта на Инженерната геодезия. Проблемите на Инженерната геодезия са дискутирани и се дискутират международно доста обстойно, и то на високо професионално ниво още от 60-те г. на XX век на специализираната поредица от
10
ГКЗ 1-2 ' 2017
1 Пеевски, В., М. Венедиков. Геодезия. С. Техника. 1966. 464