IN MEMORIAM
ПРОФЕСОР ХЕРМАН ЗЕГЕР ( 1933-2015 )
На 9 декември 2015 г . ни напусна професор Херман Зегер ( Hermann Seеger ), дългогодишен президент на германския Институт по приложна геодезия ( IfAG ), днес Федерална служба по картография и геодезия ( BKG ).
Започнал жизнения си път на 16 септември 1933 г . във Вестерлой , окръг Амерланд , Долна Саксония , Херман Зегер учи геодезия в тогавашното Висше техническо училище в Хановер ( днес Хановерски университет ). Дипломира се като инженер през есента на 1959 г ., остава на работа там като сътрудник в Геодезическия институт и защитава докторат в края на 1965 г . След това работи като експертоценител към областната геодезическа служба в Хановер . През 1967 г . е назначен за научен сътрудник в Института по приложна геодезия във Франкфурт на Майн , където след осем години става ръководител на геодезическия отдел . През 1978 г . е избран за професор в университета в Бон . През 1983 г . се връща в IfAG като президент , какъвто остава и след трансформирането на института във Федералната служба по геодезия и картография - BGK . Междувременно , до пенсионирането си през 1998 г . изпълнява и преподавателските си ангажименти в Бон .
Отрано прозрял огромните възможности на космическите методи , проф . Зегер участваше активно в различни национални и международни комисии и работни групи , в които се заложиха основите на геодезическото приложение на радиоинтерферометрията със свръхдълга база , лазерните наблюдения на спътници и на Луната , а по-късно - и на GPS измерванията . Работеше дейно и ползотворно по специализирания научноизследователски проект „ Спътникова геодезия “ на Мюнхенския технически университет ( 1970 – 1986 ), от програмата SFB78 и съществено допринесе за успешната му реализация . През 1972 г . се зае с изграждането на геодезическата обсерватория във Ветцел и вложи талант , старание и амбиция за нейното утвърждаване като водещ световен център за наблюдение на спътници .
С неизчерпаема енергия работеше за създаването и усъвършенстването на Европейската геодезическа референтна система ( EUREF ) в едноименната подкомисия на Международната асоциация по геодезия . На двустранна основа , дейността му беше изключително ефективна за приобщаване към европейските проекти на държавите от Централна и Източна Европа – с оборудване и персонал осигуряваше условия за успешното извършване на GPS кампании във всяка от тях . Активно работеше със страните от Източното Средиземноморие и Далечния Изток , където организира измервания по уникални проекти за изследване на съвременните движения на земната кора .
Проф . Зегер беше активен и в Комитета на ръководителите на европейските геодезически служби ( CERCO ), преобразуван по-късно в EuroGeographics – асоциация на държавните органи в областта на геодезията , картографията , кадастъра и имотната регистрация на европейските страни . Под негово ръководство се разработи първата геобаза данни с европейски обхват , включваща административните граници в пределите на континента
58
( SABE ), известна днес под името EuroBoundaryMap .
От 1979 г . проф . Зегер е член на Германската геодезическа комисия ( DGK ), днес Геодезическа комисия при Баварската академия на науките . Признание за неговите заслуги е избирането му за член-кореспондент на Хърватската академия на науките и изкуствата , както и за почетен професор на университета в гр . Ухан ( Китай ).
Открит , честен и принципен , проф . Зегер притежаваше способността бързо и точно да се ориентира в проблемите , да избира правилно приоритетите си , личностите , с които се обгражда , както и колективите , с които работи . Нетърпим към фалша в науката и хората , той не се боеше да отстоява позициите си и да намира изход дори в невъзможни ситуации , а когато трябва – да бъде агресивен и даже страшен по своему . На нескопосните и подвеждащи идеи и предложения , с които нерядко го обсипваха , отговаряше рязко и категорично – на срещи , конференции и други събития неговото звънко „ Бла – бла “ звучеше като присъда и охлаждаше ентусиазма за прокарване на конюнктурни проекти и дейности .
С единодушно одобрение , проф . Зегер беше определен за символичен домакин на последния , преди оттеглянето му , симпозиум на подкомисията EUREF , състоял се през юни 1998 г . в Бад Нойар – Арвайлер ( на 80 км от Франкфурт ), където е домът му . Наред с приветствените адреси от всички участници , той получи специално учредения за него „ Почетен статут ” на постоянен гост на всички бъдещи симпозиуми и заседания на работната група .
С бастунче и попревил снага под тежестта на годините , проф . Зегер продължаваше да се среща с колегите си от Германия и Европа , да бъде обграждан с вниманието им , да ги съветва и забавлява с пиперливите си закачки , които доскоро ги караха да тръпнат в очакване на оценката му за техните инициативи и резултати . Не пропускаше и коронната си шега – за земляците му от Фризия , които били прочути с това , че са най-глупавите мъже в цяла Германия , или поне в Долна Саксония ...
Със своите оригинални идеи , настойчивост , последователност и своеобразен стил на работа , проф . Зегер допринесе много за възприемането и утвърждаването в ежедневната практика на редица необичайни за времето си начинания . Идеята за създаване на единна световна и европейска геодезическа референта система , на която се посвети изцяло , даде и ще продължава да дава своите резултати . Вече е обичайно да имаме на разположение станциите от IGS и EPN , високоточни спътникови орбити , единна височинна система и мрежа , актуална и достоверна информация за динамиката на земната кора , както и други продукти и инструменти , които изцяло промениха облика на геодезията . Това е сбъднатата мечта на всеки геодезист , която дължим на хората с визия , замах и воля , сред които Херман Зегер заема достойно място . „ Бла – бла “...
Почивай в мир , проф . Зегер !
Ще дадем допълнителна фактическа информация , основно свързана с EUREF , в която приносът на проф . Зегер е съществен , както и други проекти , свързани с EUREF . Информацията включва и българското участие и приноса в тях , както и събитията , ролята - приноса на Съюза на геодезистите и земеустроителите в България
ГКЗ 1-2 ’ 2016