ДЕЙЦИ НА БЪЛГАРАСКАТА ГЕОДЕЗИЯ , ЮБИЛЕИ ДОЦ . Д-Р ИНЖ . ГРОЗЮ ДОЧЕВ НА 80 ГОДИНИ
Инж . Грозю Георгиев Дочев е роден на 19 август 1935 г . в с . Старо село , област Ловеч . Гимназиалното си образование завършва през 1953 г ., а през 1958 г . - Инженерно-строителния институт в гр . София - специалност „ Земеустройствено инженерство “.
Започва работа в гр . Троян през 1958 г ., но през следващата година се премества на работа в
Окръжния народен съвет - гр . Ловеч , където като околийски инженер-земеустроител ръководи проектантска група в отдел „ Земеустройство “. През периода 1960-1965 г . е учител в Строителния техникум в гр . Велико Търново , където преподава по предметите „ Геодезия “, „ Почвознание и мелиорации “, „ Водно строителство “ и „ Планово изграждане на населените места и земеустройство “.
През 1965 г . спечелва конкурс за научен сътрудник в Селскостопанския научно-изследователски институт ( СНИИ ) „ Образцов чифлик “ - гр . Русе , където до 1967 г . работи по две изследователски задачи : „ Оптимални размери на поливните участъци при земеустройство при поливни условия “ и „ Техника на поливане по бразди “.
През 1967 г . е включен в състава на младежка техническа бригада и заминава за Куба , където работи две години в гр . Санкти Спиритос . Скоро след завръщането си от там , по предложение на Института за аграрна реформа – Хавана петима младежи от бригадата са поканени отново на работа в Куба . Инж . Дочев е сред тях и заминава по линия на ВТО „ Техноимпекс “. Той работи в същия град , където проектира и строи микроязовири . Работи и по експлоатацията и разработката на напоителната система „ Хибаро “. В същото време провежда поредица от опити , свързани с напояването на оризови полета .
След завръщането си в България през 1973 г ., той продължава научната си кариера в СНИИ „ Образцов чифлик “, където в продължение на няколко години провежда изследванията си върху прогнозиране на поливките при дъждуване на царевица и соя . Поради натрупания опит в областта на мелиорациите , през 1976 г . е прехвърлен в Опитната станция по борба с ерозията в гр . Русе , която е филиал на Института по почвознание „ Н . Пушкаров “ – София , където работи до 1978 г .
През същата година отново заминава на работа в Куба – този път по покана на Института по водно стопанство – Хавана , и работи в градовете Колон и Матансас . Общо за десетте години прекарани в Куба е проектирал и построил над 30 малки язовира , изготвил е топографската основа на водосборите им , напречни профили на язовирните стени , провеждал е изследвания на деформацията и филтрацията на язовирните стени и изследвания върху ерозионните процеси във водосборите на язовирите .
В Куба е бил ангажиран също и с обучение на кубински инженерни кадри – водил е курсове в областта на мелиорациите в Службата по водно стопанство .
Завръщайки се в България , продължава изследванията си върху иригационната ерозия и мерките за борба с нея . През 1983 г . защитава дисертационния си труд върху прогнозирането на поливния режим на царевицата и соята и неравномерността при дъждуване През 1991 г . е преместен в Института по почвознание „ Н . Пушкаров “ – гр . София в секция „ Ерозия на почвата “, където през 1991 г . е хабилитиран за старши научен сътрудник - втора степен .
Бил е хоноруван преподавател по поливна техника и борба с ерозията във ВТУ „ Ангел Кънчев “ – гр . Русе и в Аграрния колеж в гр . Троян , който беше филиал на Земеделския колеж в Пловдив .
Публикувал е над 90 научни статии в списанията : „ Геодезия , картография и земеустройство “, издания на СУБ ; „ Почвознание и агрохимия “, издание на Селскостопанска академия ; „ Научни трудове “, издание на БАН , както и в редица международни списания . Има и над 150 научно-популярни статии в областта на иригационната ерозия , земеустройство при поливни условия , опазване на земите в планинските екосистеми и т . н . Участвал е с доклади в редица конгреси и международни симпозиуми , проведени в чужбина и у нас , по-важни от които са : 1991 г . Испания – Барселона - „ Международен симпозиум по ерозия на почвата в горски масиви , причинена в резултат на горски пожари “; 1992 г . Франция , Париж , - „ Международен симпозиум по ерозия на почвата в обработваеми земи “; 1994 г . Мексико , Акапулко , „ 15-ти Международен конгрес по почвознание “; 1997 г . Румъния , Букурещ- „ Международен конгрес по почвознание “ и др .
Оказвал е консултантска помощ на много млади фермери в община Троян след промените през 1989 г . През 2002 г . по частна покана на фермер от Испания е изготвил проект за запазване на земите му от почвена ерозия . На него е помогнал и за изследване на почвени проби в наши лаборатории . Участвал е също и в геодезическите дейности при изграждането на Техномаркет „ Европа “. ( кота 0 и основен бетон ).
Членувал е в различни наши и международни организации като : ESSC ( European Society for conservation ) от 1992 г .; БПД ( Българско почвоведско дружество ); Съюза на учените в България ; Съюза на геодезистите и земеустроителите в България . Владее испански , френски и руски езици .
Когато от списанието ми възложиха да напиша статия за колегата Дочев по случай неговия 80-годишен юбилей , приех с огромно удоволствие , тъй като щях да пиша за човек , когото познавам над 30 години . Грозю е не само мой учител в научната ми кариера , а и мой приятел . Ако трябва да го опиша с няколко думи – това е един невероятно скромен човек и в работата , и в живота . Той е човек , който винаги е помагал и при това напълно безкористно и не само на мен , а на всички млади научни работници , с които в научната си дейност се е срещал . Бих могла да дам много примери за неговата доброта и отзивчивост , но като че ли най-силно впечатление през
ГКЗ 1-2 ’ 2016 53