Фиг. 1995-2000 г. – Първо поколение; 2000-2005 г. – Второ поколение; 20052020 г. – Трето поколение.
Така стигаме до настоящето и до въпроса за умовете на конструкторите и
инженерите ....
Как работи 3D печата?
Основната цел на 3D принтерите е бързото трансформиране на идеята във
физически обект. Тази идея обикновено първоначално е въплътена в 3D
компютърен модел, създаден от 3D CAD софтуер като SolidWorks®,
Autodesk®, Inventor® или Pro/ENGINEER®.
Всички тези софтуерни инструменти оформят 3D моделите като файлове в
стандартните формати за 3D печат, включително .STL, .WRL(VRML), .PLY,
.3DS и .ZPR. Готовият файл е комбинация или серия от триъгълници,
ориентирана в пространството, към които се прилага 3D звук. Тази
комбинация трябва да е "плътна", така че моделът да е твърдотелен, а не
просто да се състои от повърхнини, които нямат обем (вж. Фигура 1.1 на стр.
5). С други думи, конструкцията на този етап трябва да бъде готова да
съществува в реалния свят, не само като компютърен модел.
С този файл, който вече е във формат, подходящ за принтиране може да се
стартира Print софтуера на вашия компютър. Използвайки го, можете да се
движите нагоре или надолу за да изберете файла, който искате да отпечатате,
да ориентирате детайлите, участващи в изграждането на прототипа и да
насочвате 3D принтера за отпечатване на няколко версии на един продукт (с
или без изменения).
След това програмата прави разрези на 3D модела на стотици дигитални
напречни сечения или слоеве. Всеки 0,004 инчов (0.1 мм) слой съответства на
слой от модела, който ще бъде произведен в машината (вж. Фигура 1.2).
Когато има готовност за стартиране на печата, просто трябва да се кликне
върху “3D Print.” (3D печат) По този начин файловете с дигитални слоеве се
изпращат на принтера и моделът започва да се принтира веднага.
Устройството разпечатва всеки слой, един върху друг като физически
елемент изгрждан в камерата на принтера. Ще обясним подробно как
всъщност се изпълняват тези задачи по-нататък. След като машината
завърши окончателния слой, започва кратък цикъл на сушене. Тогава
физическият обект може да се вземе (вж. Фигура 1.3).