КРАТЪК ПЪТЕВОДИТЕЛ ЗА ОБЪРКАНИТЕ 3
земя и нейното основно значение за еврейската история и национална идентичност .
Доказателство номер 2 е всеки един еврейски молитвеник използван през вековете навсякъде по света . Цион ( име синоним на Ерусалим ), земята на Израел , се споменава в литургиите безброй пъти .
Същата силна връзка съществува и между еврейския народ и Ерусалим .
Тя датира от времето на цар Давид , живял преди близо три хиляди години , и който основава Ерусалим като столица на Израел . Оттогава до ден днешен , Ерусалим представлява не само географският център на еврейския народ , но също и духовното и метафизическо сърце на неговата вяра и иден-тичност . Независимо къде се молят евреите , те винаги заста-ват с лице по посока на Ерусалим . Всъщност , връзката между Ерусалим и еврейския народ е напълно неповторима в анали-те на историята .
Ерусалим е бил мястото на двата храма — първият , построен от цар Соломон през десети век пр . Хр . и разрушен през 586 пр . Хр . по време на вавилонското завоевание , а вто-рият построен по-малко от век по-късно , ремонтиран от цар Херод и разрушен през 70 сл . Хр . от римските войски .
Както е написал авторът на псалма : “ Ако те забравя , о Еру-салим , нека изсъхне дясната ми ръка ; нека езикът ми залепне към небцето ако престана да мисля за теб , ако не съхраня Еру-салим в мислите си дори и в най-щастливия си час .”
Един коментар на юдейските скрижали гласи : “ Откриваш също , че и там горе има Ерусалим , също като този Ерусалим , който е долу . От чиста любов към земния Ерусалим , Господ сам си направи един там горе .”
И повече от три хиляди години по време на вечерята по случай Пасха , евреите се поздравяват с думите : “ Догодина в Ерусалим .”