26 Израел и арабско-израелския конфликт
Газа беше пробен камък за намеренията на палестинците .
Пълното оттегляне на Израел през 2005 г . от Газа , умотворе-нието на министър председателя Шарон , не само предостави потенциална възможност за ново начало на мирния процес , но също така даде на палестинците , под ръководството на президента на палестинската власт , Махмуд Абас , историче-ска възможност за самоуправление . Биха ли се заели за установят мирно гражданско общество без ширеща се корупция , насилие и анархия , така повсеместни в миналото ? Или Газа накрая ще се окаже като цяло територия без закони , гостоприемна главно за терористи и техните приятели ? Биха ли се въодушевили палестинците да изградят една държава за пример , съществуваща мирно наравно с Израел , или биха използвали Газа като нова площадка за изстрелване на ракети и организиране на атаки срещу съседен Израел ?
Превъртаме лентата напред , колкото и да е тъжно , отгово-рът е налице . Абас и съюзниците му бяха отстранени от Газа силово от “ Хамас ”, които поеха пълен контрол върху района през 2007 г . “ Хамас ”, призната от САЩ и ЕС за терористична група , получи подкрепа от Иран , пренасочи доставките за военни цели , предприе безброй ракетни атаки срещу Израел , изгради тунели за проникване , многократно провокира съседен Египет и отказа на жителите възможността да преследват сериозно политическо , социално и икономическо развитие .
През цялото време , основен показател за ръководство-то на президента Абас беше предизвикателството идващо от терористичните групи работещи в палестинското общество . Без твърдо и последователно действие в противопоставянето на враговете по своя инициатива , включително “ Хамас ”, с които Абас имаше случай да потърси изковаване на несвещена коалиция , шансовете за успешен напредък на мирния фронт намаляват драматично . Нещо повече , палестинската власт никога няма да успее да установи централната си