КРАТЪК ПЪТЕВОДИТЕЛ ЗА ОБЪРКАНИТЕ 21
и Тунис , не стигнаха до пълно признаване , но поне извест-но време , открито търсеха политически или икономически връзки . И някои други арабски страни , които до голяма степен , поне досега , предпочитат да действат извън полезрение , развиват точки за контакт с Израел . Това става под най-различни форми , особено в последните години и се стимулира от споделената загриженост по отно-шение на регионалните амбиции и утвърждаване на Иран , но рядко се излага на показ .
Още една възможност за мир бе отблъсната от палестинците през 2000-01 г .
Когато през 1999 г . Ехуд Барак стана министър председател той обяви амбициозен план . Стоящият в ляво от центъра израелски лидер заяви , че за тринадесет месеца ще се опита да постигне историческо прекратяване на конфликта с палес-тинците , като започне оттам , докъдето бяха стигнали него-вите предшественици и използвайки набраната скорост от конференцията в Мадрид през 1991 г ., първите преговори за мир след Споразумението от Кемп Дейвид и Договорите от Осло от 1993 г ., които установиха Декларация на принци-пите между Израел и палестинците . Както се оказа , в своето желание за компромиси в името на мира , той надмина всичко , което някой в Израел може някога да си е въобразявал за въз-можно .
С активната подкрепа на администрацията на Клинтън , Барак тласна процеса колкото бе възможно по-далече и по-бързо , и , правейки това , разкри нов път по такива чувст-вителни въпроси като Ерусалим , в името на съгласието . Но уви , той и Клинтън се провалиха . Арафат не бе готов да се ангажира с процеса така че да му даде възможност да прора-боти . Вместо да продължи напред с разговорите , които щяха да доведат до създаването на първата в историята палестин-ска държава със столица в източен Ерусалим , той се оттегли , след като се опита нелепо да убеди президента Клинтън , че исторически евреите нямат връзка с Ерусалим и направи бом-бастичното искане за така нареченото “ право на