КРАТЪК ПЪТЕВОДИТЕЛ ЗА ОБЪРКАНИТЕ 19
Възможностите за мир
През 1977 г . встъпи в длъжност Менахем Бегин , първият министър председател на Израел от партията Ликуд . Това не попречи на египетския президент Ануар Садат да направи същата година своето историческо посещение в Израел и да направи обръщение към Кнесета , израелският парламент . Последва изключителен мирен процес , с всички възходи и спадове присъщи на една трудна поредица от преговори .
През м . септември 1978 г ., бяха приети договореностите от Кемп Дейвид , полагащи рамката за комплексен мир , включи-телно предложение за ограничено самоуправление за палес-тинците . ( Предложението беше отхвърлено от палестинците .) Шест месеца по-късно беше подписано мирно споразумение и бе сложен край на състоянието на война между Израел и Еги-пет , което бе продължило тридесет и една години .
Това бе забележителен исторически момент . Садат , който през голямата част от живота си бе яростен противник на Израел и семитизма , и мозък на изненадващата атака на Египет ( заедно със Сирия ) срещу Израел , която подпали през 1973 г . войната от Йом-Кипур , се съюзи с Бегин , ръководител на водещата дясна партия на Израел , за да отвори нова глава в арабско-израелските отношения . Това доказа , че с воля , смелост и далновидност е възможно всичко .
Но всички останали арабски страни , с изключение на Судан ( под много по-умерено управление тогава , отколкото сега ) и Оман , преустановиха дипломатическите си връзки с Кайро в знак на протест срещу това . А през 1981 г . египетски-ят лидер беше убит от членове на Египетски ислямски джи-хад , които по-късно станаха братя по оръжие на Осама бин Ладен и неговата мрежа Ал-Кайда .
От своя страна , Израел се отказа от огромната синайска шир ( приблизително 23 000 квадратни мили или два пъти повече от големината на самия Израел ), което осигури стра-тегическа буферна зона от критично значение между него и Египет . Израел се отказа също от ценни петролни полета , които беше разкрил в Синай - голяма жертва за дър-