КРАТЪК ПЪТЕВОДИТЕЛ ЗА ОБЪРКАНИТЕ 15
На 1 юни един иракски лидер допълва : “ Изпълнени сме с решителност , непоколебими и обединени за постигане на нашата ясна цел да изтрием Израел от картата .”
На 3 юни радио Кайро приветства предстоящата Свещена мюсюлманска война . На 5 юни , Израел , заобиколен от далеч по-многочислени и тежковъоръжени арабски сили , заплашващи да нападнат всеки миг , предприема изпреварващ удар . В рамките на шест дни , Израел сразява своите врагове и овладява земи на египетския , йорданския и сирийския фронт .
Израел полага огромни — и документирани — усилия , посредством канали на ООН , да убеди крал Хюсеин да не влиза във войната . За разлика от Египет и Сирия , чиято враж-дебност към Израел е нестихваща , Йордания мълчаливо си сътрудничи с Израел и споделя загрижеността свързана с агресивните проекти на палестинците . Години по-късно , крал Хюсеин публично признава , че решението му да влезе във войната през 1967 г ., в която губи контрол над Западния бряг и източен Ерусалим , е било една от най-големите му грешки .
Още една загубена възможност за мир
Скоро след Шестдневната война , Израел показва , че желае да размени земя срещу мир със своите арабски съседи . Макар Израел да не бе готов да се откаже от източната половина на Ерусалим — в която се намират най-свещените юдейски места и която , в крещящо нарушение на условията по Споразуме-нието за примирие между Израел и Йордания , остава изцяло недостъпна за Израел за близо деветнадесет години ( докато Йордания осквернява петдесет и осем синагоги в еврейския квартал на Стария град , а целият свят си мълчи )— той е готов да размени завладените територии за комплексно разрешаване на конфликта . Но официалните сондажи на Израел са отхвър-лени . Несъмнен отговор идва от Хартум , столицата на Судан , където арабските лидери се събират за