6 Израел и арабско-израелския конфликт
срещу преследване или като сбъдване на “ копнежа по Цион .” Всъщ- ност , последното , подпалва въображението на мнозина евреи , които се заселват в запустялата като цяло по онова време Палестина , в края на деветнадесети и началото на двадесети век , от идеалистични убеждения , и които полагат основите на съвременната държава Израел .
Говорейки за запустялост , следва да се отбележи , че през 1867 г . американският писател и хуморист Марк Твен посеща-ва района . Ето как го описва той :
“... запустяла страна , чиято земя е достатъчно богата , но е изцяло превзета на бурените — безмълвна скръб-на шир . Такава пустош е тук , че дори въображението e неспособно да й вдъхне живот и действие . През целия път не видяхме човешка душа . Почти никъде не се виж-даше нито дърво , нито храст . Дори маслините и кактуси-те , тези енергични приятели на безплодната почва почти бяха изоставили страната .”
И нека ви пренеса бързо напред за миг , всеки посетител на Израел вижда вълшебното преобразяване на земята , където са посадени гори с любов , земята се напоява и обработва , и са построени големи и малки градове .
Противниците на Израел до ден днешен умишлено изопа-чават значението на ционизма — движението за самоопределе-ние на еврейския народ — и се опитват да го представят като демонична сила . Нещо повече , те се стремят да опишат райо-на като добре развит от местните араби , които са били някак изтласкани встрани от пристигащите евреи . По-голямата им цел е да подкопаят самото “ резон д ’ етр ” ( право на съществува-не ) на Израел и да изолират държавата от общността на наро-дите .
Така се случи , например , през 1975 г ., когато Общото събрание на ООН , след ожесточени възражения на демокра-тичните страни , прие резолюция определяща ционизмът като “ расистка идеология .” Накрая през 1991 г . резолюцията беше отменена , но скалъпената история отново излезе на повърх-ността през 2001 г . на Световната конференция срещу расизма