Геодезия, Картография, Земеустройство GKZ-1-2-2016 - Page 45

основната махална гравиметрична мрежа у нас, изграден е еталонен гравиметричен полигон и е построена Софийската гравиметрична станция. В началото на 1947 г. Ив. Петков започва работа в Геофизичния отдел на Управлението за минни и геоложки проучвания с цел търсене и проучване на полезни изкопаеми. Изпратен е на специализация по методите на сеизмопроучването в Москва. След завръщането си в България през 1948 г. се включва в провеждането на регионалната гравиметрична и магнитна снимка на страната в мащаб 1:500 000. През 50-те години на ХХ-ти век той ръководи и провежда широкообхватни сеизмопроучвателни работи на Провадийското солно находище, Бургаската падина, Тюленовското нефтено находище, Тракийската низина и др. Ръководи тематична геофизична група за сеизмопроучване, съставяне на геофизични карти, интерпретация на геофизични данни и изучаване физичните свойства на скалите. Участва в специализирани сеизмологични изследвания, свързани със сеизмичното и микросеизмично райониране на България за целите на противоземетръсното строителство. В изпълнение на споразумението между БАН и Академията на науките на ГДР, подписано от българска страна от акад. Вл. Христов и акад. Йовчо Йовчев, Ив. Петков оглавява българския екип, осъществил махална гравиметрична връзка със световната гравиметрична мрежа чрез точката в Потсдам. В резултат от тази връзка за първи път е определена абсолютната стойност на силата на тежестта в Софийската гравиметрична станция. През периода 1959-1960 г. Ив. Петков организира извършването на високоточни гравиметрични измервания със статични гравиметри в 12 точки у нас и 1 точка в Букурещ с използването на самолет. Направена е важна стъпка в развитието на българската гравиметрия. Създадена е опорна първокласна самолетна гравиметрична мрежа. Тези два експеримента, осъществени от Ив. Петков, се считат за „уникални” и с „фундаментално значение за изучаването на строежа на Земята, решаването на задачи на висшата геодезия, военното дело, проучването на полезните изкопаеми и др.” според [2]. През 1953 г. Ив. Петков е хонорован преподавател в СУ, където чете първите самостоятелни курсове по „Гравиметрия” и „Сеизмометрия” пред студентите от Физическия и Геолого-географския факултет. От 1957 г. чете и първия курс по „Обща геофизика”. През 1961 г. Ив. Петков се хабилитира за доцент във Физическия факултет на СУ. Той е основоположник на специализацията по геофизика в катедра „Метеорология и геофизика”. По същото време е избран и за старши научен сътрудник в Геологическия институт на БАН и Комитета по геология. През 1968 г. доц. Ив. Петков е избран за професор във Физическия факултет на СУ. През 1968 г. излиза от печат първата част „Сеизмология и сеизмично изследване на земната кора” от двутомния му учебник „Обща геофизика”, а 3 години по-късно излиза и втората част „Гравиметрия, земен магнетизъм и земно електричество”. Тези негови книги са {BFBBBBBBFFFBBFF FBBBF BF BԃBBBBBFBBBBBBF+BBBF BFBFBԃFFBBBBF'BԃFBԃFFBFBF'BԃBBBBBBF+BBBFFBB+BBBFBBBFBtBBBBBBFF BBBBBFFFBBBBFBBBBFF FBBBF BF B+BBBBBFBBBBBBBF#BԃBBBBF;FBF BBBBFBBBBBBBBBBBBBB+FF FBBBF BF B԰BBBF BFBBF BF BԃBFBBFBBBBFF BF BԃBBBBBBBBBF<+BFBBBBBBF BBBBF BBBBȃBBBBFF F BBBFBBBFBFBBF B+BBBBBBBF