Геодезия, Картография, Земеустройство GKZ-1-2-2016 - Page 43

ГЕОДЕЗИЯТА, ХУДОЖЕСТВЕНАТА ЛИТЕРАТУРА И ИЗКУСТВОТО Стойчо Стойчев – един български поет, представя геодезията от романтичната й страна Стойчо Вълчев Стойчев е български поет, роден на 06.11.1937 г. в село Осларка, Старозагорско. Завършва средно образование в Строителния техникум - Стара Загора, където изучава геодезия. Висше образование получава в СУ „Св. Климент Охридски”, където завършва специалността българска филология през 1965 година. След дипломирането си постъпва на работа като редактор на в. „Чирпанско дело”, където работи две години. След това е уредник на къщата музей „Гео Милев” в Стара Загора, a от 1973 година е редактор на литературния алманах „Хоризонт” и член на редколегията на литературното списание „Участие”. Водил е литературен кръжок на работници -литературни творци към ОС на Профсъюзите в Стара Загора. За пръв път негово произведение е отпечатано през 1954 г. във в. „Септември” (Стара Загора), когато той е бил на 17 години. Стойчев е бил народен представител е в 7-то Велико Народно събрание и в 36то обикновено Народно събрание. Член е на Съюза на българските писатели (СБП). Носител е на редица награди и отличия: награда за поезия на СБП (1976), орден „Червено знаме” и др. Носител е на националната награда за поезия „Гео Милев” през 1989 г.. Автор е на стихосбирките: „Момиче с ябълка” (1965); „Денонощия” (1968); „Безсънни жерави” (1975); „Музика след полунощ” (1979); „До утре има много нощи” (1982); „Законът на птиците” (1987); „Рана” (1989); „Самотни ангели” (избрани стихове, 1996); „Мечтата за Париж” (1997); „Бурян разказва” (2002) последната стихосбирка е съвместно с Петко Иванов. Умира на 02.05.1996 г. не навършил 59 години. Едно от неговите стихотворения е посветено на геодезистите, често наричани в миналото „земемери”, и на един от традиционните геодезически инструменти – тахиметъра. В близкото минало всички геодезически инструменти бяха с обърнат образ (сега вече са само с прав) и това е направило силно впечатление и е оставило незаличим спомен у поетичния герой. Заради прекрасната поезия и романтиката, които се съдържат в стиховете на поета, ние препечатваме това стихотворение в нашето списание и искрено се надяваме то да достави удоволствие на нашите читатели – геодезисти и да предизвика гордост у тях. Проф. дтн инж. Георги Вълев ТАХИМЕТЪР То беше тъй отдавна, през детството ми беше... Дойдоха земе BBFBBBBBF#BF BԃBBFF B+FBBBFBFBFBF FBBBBBఃBBF+BBFBBBBBF#BF B+BF#BFBBBBBBBBBBBBBFBBF+BȃBFF+FF F B+BkBBBBBBFF?BBBBBBFF?FLFBԃBBF BFBBBBF3BFBB+BBBBF BBBBBBBBBBBBF+FF BFBFBԃBFBBF F?F+B`F BBBBBB܃BBBBBFBBBBBBF BԃBBBBFF<+BBBBFBF BFF FBBBBFBF+BBBBBBԃFBBBF?F+BwBF F+BBBF BF FBBBBBBBBFF F?FBBBF BFFBB+BF+BF#BBBBF BԃBF BBF'BఃFFBBFBFF BF?FBBF BB+BSBF BF